Мрачните символи и истини за комунизма трябва да се помнят    “Имало

Мрачните знаци и истини за комунизма би трябвало да се помнят 

 

“Имало едно време… ” Така стартират приказките, в които като че ли има врата, през която можеш да преминеш, когато пожелаеш. Но е надалеч времето, когато превъзмогването на стени е строго неразрешено и смъртно рисково.  

Берлинската стена 37 години е най-мрачният знак на разделянето по времето на комунизма. Над 200 души губят живота си в опит да я  преминат и да живеят свободно.  

 
Има доста хора по света, които в действителност не схващат или споделят, че не схващат, какъв е огромният проблем сред свободния и комунистическия свят. Нека дойдат в Берлин! Всички свободни хора, където и да живеят, са жители на Берлин и затова, като свободен човек, аз изпитвам горделивост от думите  “Аз съм берлинчанин! “
Джон Кенеди - президент на Съединени американски щати (1961 - 1963) , 26.06.1963

22 години след тази историческа тирада на Джон Кенеди в немската столица, в Москва идва на власт политик, който не върви по стъпките на Ленин и Сталин, а стига до заключението, че Съветският съюзи и ръководеният от него комунистически лагер имат потребност от промени. Михаил Горбачов стартира “перестройката ” с публичност за закононарушенията на комунистическия режим в Съюз на съветските социалистически републики. Духът от бутилката е пуснат и той ще докара до края на тоталитарните страни в Източна Европа, които ще тръгнат по своя либерален път. На 9 ноември 1989 година пада омразната стена на разделянето. Всеки човек в Берлин става участник в исторически събития, които са началото на големи промени в Европа и света.  

Ден по късно в София се организира пленум на Централен комитет на Българска комунистическа партия - партията, която под руски надзор ръководи 45 години страната с репресии и боязън. 33 години от тях отпред на партийното и държавно управление е Тодор Живков. 

Новината за свалянето от власт на Тодор Живков и признание на минусите на командно-административната система е изненадваща за доста хора у нас. 

 
Естествено, че беше “гръм от ясно небе ”. Сега споделяме, че никой не помни 10 ноември. Хубаво е, че не го помнят младите, тъй като живеят в едно относително свободно общество. Проблемът е, че ние желаеме да го помним. Лично за себе си с всяка минала година разбирам, че това не е никакъв празник. Истинският празник е рухването на Берлинската стена ден по-рано. Казвам го с чиста съвест, тъй като през годините се ровех доста в проблематиката. Във филмите си, имам цяла поредност, които са свързани с тази дата релативно. Хора, които участваха и бяха лицата в тези така наречен промени, видяхме с множеството от тях какво се случи. Повечето от тях са същинските борци срещу комунизма, не споделям дисиденти, тъй като те са осъзнати хора, които са се борили за свободата и ние живеем в нея. Проблемът е, че младежите не се интересуват и че учебните заведения не са свързани с тази дата по някакъв метод, т.е. учителите още носят белезите и пороците на предишното. Те преподават на хора, които би трябвало да са свободни, а самите те не са свободни.
Росен Елезов - режисьор и кинодокументалист

Процесът на демократизация у нас стартира, като в него неофициалните организации, непризнати от комунистическата власт преди, набират мощ и въздействие. Същевременно хора като Илия Минев, прекарал над 33 години като политически пандизчия, биват отстранени от измененията в България. 

 
Много хора в този момент не знаят, че е имало подобен човек. След като излезе филмът ми за него, интернет се взриви - за един ден има над 6000 хиляди гледания, което значи, че хората имат потребност за истина. Те не желаят да живеят в неистина, както и Илия Минев не живееше в неистина. За него да отстояваш концепциите си и свободата беше над всичко. Той се бореше и за нашата независимост. Неслучайно Държавна сигурност му сътвори паралелна организация. Там се появи Румен Воденичаров, знаем какъв е той. По-късно той бе претендент за вицепрезидент, дружно с Велко Вълканов. Това беше един метод да се разцепват сериозните организации, някои от които са партиите в Съюз на демократичните сили.
Росен Елезов - режисьор и кинодокументалист

В началото на януари 1990 година комунистите и новосъздадената съпротива в лицето на Съюз на демократичните сили стартират диалози за демократично и спокойно превръщане на държавното устройство на така наречен кръгла маса.

 
Те /комунистите/ изтъргуваха просъществуването си. Това е и огромната виновност на така наречен съпротива. Илия Минев не инцидентно се бореше против тази Кръгла маса. Оказа се, че това е наложена от Комитет за Държавна сигурност (на СССР) конструкция за прекосяване на властта. Отказаха се от чл.1 в Конституцията (б.ред. за управителната роля на Българска комунистическа партия в държавата), само че пък се договориха да не бъдат преследвани. И в последна сметка това обезпечи на цялата номенклатура прекосяването й в олигархия. Сега виждаме децата на тези хора, даже стигнахме до парадокса децата на тайните служби да заемат управителни функционалности в страната.
Росен Елезов - режисьор и кинодокументалист

От дистанцията на времето преценката за събитията след 10 ноември демонстрира от една страна всеобщия възторг за разкъсване с наследството на комунизма, а от друга - съпротивата на партията-държава и някогашния наказателен уред това да се случи. Доказателство за това са резултатите от първите демократични парламентарни избори, в които досегашната комунистическа партия печели болшинство, Градът на истината и студентската стачка, довели до оставката на Петър Младенов като президент на страната.  

Лятото на 1990-а е в действителност горещо и взривоопасно. Демократично настроените хора в България желаят премахването на комунистическите знаци, само че властта, която е в ръцете на преименуваните комунисти, не прави нищо. Стига се до палежа на Партийния дом, за който и до момента има подозрения, че Държавна сигурност стои зад него. През тези месеци на напрежение се заличават и доста следи за дейностите на службите. 

 

 
През 1995 година направих първия си филм за Държавна сигурност. Тогава още нямаше закон за досиетата, всичко беше скрито, не съществуваха документи и така нататък Макар че множеството от тях бяха изгорени в пещите на Съдебната палата и бяха прикрити повече от хората на службите, които след това бяха внедрявани или пък бяха осветлявани, когато на тях не им харесваше нещо. Тогава един човек, който е горял тези архиви, съумява да измъкне от един чувал тетрадка на действен служащ от Държавна сигурност. Те са имали чернови, прошнуровани и прономеровани и така нататък Там е описвал всичко - агентура, хора, които са му трябвали, хора, които да се наблюдават, дейни мероприятия и прочие Ние издирихме множеството от тези хора и се получи една невероятна картина на обществото. Повечето хора, които са били " врагове на страната " и против тях са осъществявани мероприятия за следене, слагани са микрофони, телефони се подслушват, изселват се съседите някъде в провинцията, с цел да могат у тях да се сложи инсталация и така нататък Оказва се, че това са водач от градския превоз, студент, който гледал видеокасети, миячка на чинии в студентски стол. Това бяха " враговете " на онази страна. И с цел да си оправдаят заплатите в Държавна сигурност, създаваха една мрежа от агентура и прекършваха орисите на тези хора, нищо към този момент не се случваше в живота им.
Росен Елезов - режисьор и кинодокументалист

Краят на 1990 година остава в паметта на обществото с нарицателното име „ Лукановата зима ”. По магазините няма нищо, въведена е купонна система за самун, мляко, бензин и други артикули от първа нужда. 

 
Хората мизерстваха и стояха безумно дълго за една кофичка кисело мляко в купонната система. Аз самият съм стоял пред някакъв супермаркет цяло денонощие, с цел да купя на сина ми кисело мляко и да го нахраня. Тези неща хората не желаят да ги знаят. Те гледат в този момент цялостните магазини и си мислят, че постоянно е било по този начин, че нищо такова не било преди. Учете ги, бе хора, в учебно заведение тези неща! Учете на Георги Марков и „ Задочните репортажи ”! Защо не е настолна тази книга в учебно заведение? За да се знае най-близката ни история от първа ръка.
Росен Елезов - режисьор и кинодокументалист

- Държавна сигурност и комунистическата партия, която управляваше цялата система, разчитаха на страха. Това е силата да управляваш тоталитарно. Защо тогава се срути тази страна и тази система на репресии?

- Обяснението за мен е доста просто – стопански се срути този строй. Появиха се Роналд Рейгън, Маргарет Тачър, Папа Йоан Павел II и тези хора с техните мъдри мисли и дейности демонстрираха, че цялата стопанска система на социалистическия лагер е сложена на военна основа. Тя беше колкото брутният вътрешен артикул на две Португалии примерно. Затова нямаше по какъв начин тази система да просъществува толкоз дълго. Тя изнемогваше, колкото и потребни изкопаеми да продаваха руснаците. Нямаше по какъв начин да запълни всички кошмарни дупки и по тази причина нямаше по какъв начин да не се срине в тази обстановка. Ние бяхме най-васалната страна и си останахме до ден сегашен такава по отношение на Русия, което е огромната ни болежка и покруса за мен. Докато ние не се отърсим от тази измислена идолопоклонническа задача на нашата страна, ние няма да се оправим в никакъв случай. Така ми се желае младежите да поглеждат с подигравка на тази носталгия към това време, в случай, че живеехме в страна затвор, че ходихме до Петрич с открити листове. Казват, че билетът за баня бил 6 ст. и бозата толкоз, само че и толкоз години получаваш за един анекдот. Отиваш поради това в Белене или Ловеч. Не се знаеше дали ще излезеш жив оттова, както Сашо Сладура си отиде за нищо. 10 ноември ме кара да мисля в тази посока, малко горчиво, малко тъжно... Все отново вярата я има, че вървим в някаква вярна посока. Дай боже да не сменим европейския път на България!